Ипотпал Лаптопи и Компютри

Периферни устройства е общ израз за всички спомагателни устройства, които увеличават функционалността на компютрите, като улесняват и разширяват връзката им с околния свят. Чрез тях се въвеждат и извеждат команди, информация и резултатите от изпълнението на зададените програми. Резултатите и информацията могат да се видят директно от потребителя или пък могат да бъдат препратени към друга машина, контролирана от компютъра: например принтер, факс, мрежови устройства за връзка с други компютри.
Първото поколение компютри са били оборудвани с много ограничен набор от периферни устройства. Въвеждането на инструкциите е ставало с перфокарти или перфолента, а извеждането на резултатите – чрез отпечатване с някакъв вид принтер. Преди навлизането на персоналните компютри за периферни са се считали почти всички устройства, свързани с централния процесор и оперативната памет. С годините се добавят все по-нови периферни устройства и например при персоналния компютър основните входни устройства са вече клавиатурата и мишката, а изходните – мониторът и принтерът. Все по-често обаче мониторът и твърдият диск не се считат за периферни устройства.

Взаимодействието между централните устройства (CPU, дънна платка, чипсети) и периферните устройства се осъществява посредством специални устройства, наричани контролери. Контролерите обикновено са електронни платки, които се поставят в специални слотове или конектори на дънната платка. С помощта на подходящи кабели контролерите се свързват с периферните устройства, които се намират в кутията на компютърната система, а за устройствата, които са извън основния модул се осигуряват конектори на задната част на кутията на компютрите.
Съществуват три основни групи периферни устройства. Първата група са външни запомнящи устройства, като: харддисково устройство, флопидисково устройство, CD-ROM, DVD-ROM и др. ВЗУ представляват сравнително бавна памет с голям капацитет, в които информацията се съхранява временно. Втората група са компютърни захранващи устройства. Третата група са входно-изходните устройства като: монитор, клавиатура, мишка, модем, мрежова карта, звукова карта, скенер, принтер, плотер, уеб камера и др.
Скенерът е външнo компютърнo устройство, което въвежда в компютъра определен вид графична информация. Принципът на действие на скенерите се заключава в използването на светлочувствителен прибор (фотоелемент, фотодиод, фотоелектронен умножител и други), който възприема отразена светлина. Интензивността на тази светлина зависи от разпределението на тъмните и светлите участъци на сканираното изображение, което се осветява от специален светлинен източник. Светлочувствителният елемент преобразува светлинния поток в електрически сигнал, който след това се преобразува от аналогов в цифров вид и може да се съхрани в паметта на компютърната система. В резултат на работата на скенера се получават файлове със заснетите обекти – фотографски снимки, документи или реални тримерни обекти. Добрите цветни скенери разпознават над 16 милиона цвята (24 или 42-битов цвят). Скенерите се управляват от специални интерфейсни платки, които се монтират на един от слотовете за разширение на компютъра и ползват специален софтуер за сканиране.

Само преди няколко години скенерите бяха лукс с цени, прекалено скъпи за повечето потребители. Сега обаче в компютърните магазини може да се намери устройство с най-основните функции за около 50 долара, а за около 200 долара, може да се вземе един доста добър скенер.

Основни принципи и технология на сканирането

С течение на годините скенерите не са се променили по отношение на основния им принцип на работа. Настоящите модели използват две технологии  за сканиране:  контактен сензор  за изображението  CIS (Contact Image Sensor) и по-старата технология – устройства със зарядно пренасяне CCD (Coupled Charge Device).
CIS скенери. Тази технология на сканиране е по-нова и се среща по-рядко от CCD. Тази технология се използва от Canon – при CanoScan FB630U скенера. При този тип скенери сложната оптична система е заменена с ред от сензори, които се намират на няколко милиметра под стъклената повърхност. Осветяването се извършва от ред червени, сини и зелени светодиоди (LEDs), разположени близо един до друг, за да образуват бяла светлина. Отразената от изображението светлина попада върху фоточувствителните елементи на сензора. С помощта на филтри светлината се разделя на трите основни цвята – червен, зелен и син. Вграденият в чипа аналого-цифров преобразувател конвертира информацията от сензора в двоичен вид.
Отсъствието на оптична система прави този тип скенери много леки и тънки, а използването на светодиоди за източник на светлина води до намаляване на консумацията.
CCD скенери. По-голямата част от днешните скенери са базирани на CCD технологията. Този тип устройства се характеризират с по-сложна система, състояща се от: източник на светлина, огледала, лещи, CCD(Coupled-ChargeDevice) матрица и аналого-цифров преобразувател. Сензора е поставен на шейна, която представлява подвижната част на скенера, преминаваща под документа. Подвижната част е изолирана от външни влияния и прах, като е монтирана под стъклена преграда. С цел осигуряване на необходимата осветеност на сканирания предмет, към шейната е монтирана и флуоресцентна или ксенонова лампа, осигуряваща светлина под необходимия ъгъл. Отразената светлина се насочва от система огледала, след което се фокусира от леща и достига до CCD матрицата. Тя представлява масив от светлочувствителни елементи, които преобразуват попадналата върху нея светлина в напрежение. Различните степени на светлината дават различен интензитет на цвета. По-високият интензитет води до по-високо напрежение върху CCD елемента и по-реалистичен цвят на сканираното изображение. Всеки елемент има три филтъра – за червената, за зелената и за синята светлина. При по старите модели ССD матриците бяха монохромни и сканирането на оригинала се извършва чрез трикратно преминаване на оптиката, като за всеки пас се ползваше съответен филтър и се прочиташе по един цвят (червен, зелен или син) от цветното изображение. По-новите модели известни като еднопасови (Single Pass) За обработка на цветни документи се използват три сензора за всеки цвят, отделно един от друг, които сканират едновременно. След като отразената светлина е преобразувана до напрежение, то се подава на аналого-цифров преобразувател, който конвертира информацията за цвета в двоичен вид.

Всичко това важи за непрозрачни предмети, понеже сканирането на прозрачни материали е малко усложнено. При тях е необходимо светлината да идва от горната част на скенера, преминавайки през прозрачния материал, като при това променя интензитета си. След това процесът продължава по същия начин.