Ипотпал Лаптопи

 

Anti virus program (антивирусна пpoгpaмa)

Анти-вирусен софтуер на Касперски

Анти-вирусен софтуер на Касперски

Приложна програма, която стартирате, за да откриете и елиминирате компютърен вирус или инфекция. Някои антивирусни програми са резидентни и могат да регистрират подозрителна активност на компютъра още по време на възникването и, докато други трябва да бъдат стартирани периодично като част от дейността ви по редовната поддръжка на системата.

Applet (аплет)
Малка приложна програма, ограничена в сферата на една малка, но полезна задача. Едва програма за изчисление на ипотпали или статистика за лаптопи, могат да бъдат наречени аплети.

Apple Talk

Apple Talk е набор от протоколи, използвани от компютрите на Apple за мрежова комуникация между тях.

Application layer (слой на приложение)
Седмият или най-висок слой в модела Open Systems Interconnection на Мещдународната организация по стандартизация (ISO/OSI) за комуникация между компютри. Този слой използва услуги, предоставени от по-ниските слоеве, но е напълно изолиран от детайлите на мрежовия хардуер. Той описва как приложните програми трябва да взаимодействат с мрежовата операционна система, включително управлението на базите от данни, електронната поща и програмите за терманална емулация.
(още…)

Автор: Станимира Георгиева Паскалева
Въпросът за архивиране на външни устройства и извличане на данните от там е основен още от зората на информатиката. В началото, когато магнитните ленти са били единствените външни носители, данните са били групирани във физически записи, представляващи еднотипни обекти, и образуващи структура наречена файл. Единственият възможен достъп до тези обекти е бил последователния, но по-късно с развитието на външните (периферни) запомнящи устройства стават възможни и други методи на достъп като директния(прекия) и индексирания. Тези методи се използват и до днес. Но макар че в повечето случаи тези файлове притежават общи елементи, това не може да бъде използвано в общия случай поради отделното и независимо проектиране, и различните и независими една от друга процедури за достъп. Но макар че в повечето случаи тези файлове притежават общи елементи, това не може да бъде използвано в общия случай поради отделното и независимо проектиране, и различните и независими една от друга процедури за достъп. В основата на развитието на базите от данни, освен горепосоченият факт за затруднено използване на отделни файлове, лежи от една страна развитието на технологията страна, позволяващо запомнянето на все по-голям обем от данни за все по-ниски цени, и от друга страна нуждите на предприятията и организациите от все по-детайлно познание на тяхната дейност.
(още…)

Всеки проект на управленска информационна система трябва да отговаря на следните изисквания:

  • да задоволява функционално необходими и очертаващи се перспективни информационни потребности;
  • да удовлетворява заявките на потребителите за допустимо време;
  • да дава възможност за лесно разширяване и промени както в резултат на изменения в проблемната област, така и при такива в апаратната част;
  • да осигурява коректност при включването и обработката на данните;
  • да позволява свързване с други системи и потребители;
  • да постига икономичност и ефективност по отношение на ресурсни изисквания.

Етапите на разработване на проект на една управленска информационна система, отговарящ на тези условия, са дадени на фиг.7.2. Функционалният анализ започва с декомпозиция на целите на системата на задачи. Принципите на декомпозиция на задачи са известни от системния анализ и се свеждат най-общо до:

  • избор на единен принцип, по който се определят задачите (функционален, ресурсен, структурен и др.);
  • изчерпателно дефиниране на задачите според единния принцип;
  • осигуряване непротиворечивост на задачите;
  • съобразяване с обема на обработваната информация;
  • задаване периодичността на задачите.

Проектирането на информационните задачи по същество е концептуално моделиране на базата от данни. То започва с функционално изясняване на задачите една по една. Това означава ясно да се вижда какво ще се получава накрая т.е. след изпълнението на всяка задача и как ще се изпълнява тя. Например задачата за намиране пунктовете на замърсяване на една река изисква да изясним най-напред по каква методика ще се установява, че даден пункт е замърсен т.е. с какъв критерий ще се установява замърсяването. След това се пристъпва към разкриване на организационно-информационния смисъл на избраната методика и се съставя план за провеждане на наблюдението стъпка по стъпка – за всяка стъпка се изяснява какво и кога ще се прави, каква и колко информация ще се набира и обработва.

(още…)