Всеки проект на управленска информационна система трябва да отговаря на следните изисквания:
- да задоволява функционално необходими и очертаващи се перспективни информационни потребности;
- да удовлетворява заявките на потребителите за допустимо време;
- да дава възможност за лесно разширяване и промени както в резултат на изменения в проблемната област, така и при такива в апаратната част;
- да осигурява коректност при включването и обработката на данните;
- да позволява свързване с други системи и потребители;
- да постига икономичност и ефективност по отношение на ресурсни изисквания.
Етапите на разработване на проект на една управленска информационна система, отговарящ на тези условия, са дадени на фиг.7.2. Функционалният анализ започва с декомпозиция на целите на системата на задачи. Принципите на декомпозиция на задачи са известни от системния анализ и се свеждат най-общо до:
- избор на единен принцип, по който се определят задачите (функционален, ресурсен, структурен и др.);
- изчерпателно дефиниране на задачите според единния принцип;
- осигуряване непротиворечивост на задачите;
- съобразяване с обема на обработваната информация;
- задаване периодичността на задачите.
Проектирането на информационните задачи по същество е концептуално моделиране на базата от данни. То започва с функционално изясняване на задачите една по една. Това означава ясно да се вижда какво ще се получава накрая т.е. след изпълнението на всяка задача и как ще се изпълнява тя. Например задачата за намиране пунктовете на замърсяване на една река изисква да изясним най-напред по каква методика ще се установява, че даден пункт е замърсен т.е. с какъв критерий ще се установява замърсяването. След това се пристъпва към разкриване на организационно-информационния смисъл на избраната методика и се съставя план за провеждане на наблюдението стъпка по стъпка – за всяка стъпка се изяснява какво и кога ще се прави, каква и колко информация ще се набира и обработва.
