Codex Madrid 1, изчислителен апарат на Леонардо Давинчи
Броенето може би е една от най-древните интелектуални дейности, които са извършвали хората. То е свързано с използването на числата, а първите сведения за това са от повече от 4000 г. пр.н. ера.
Най-ранните регистрирани изчислителни устройства се отнасят към периода от преди 2000 години. Това са механичните сметала, които представлявали дървени рамки с паралелно разположени пръчки и на тях нанизани мъниста или топки.
Математиката заедно с арабските числа си проправя път в Европа през VIII и IX век.
НА 13 февруари 1967 е направено изненадващо откритие от американски учени работещи в Националната испанска библиотека в Мадрид. Те попаднаали на 2 непознати досега разработки на Леонардо Да Винчи, наречени „Codex Madrid“ в един от дневниците му, който започнал да води през 1492 година.
Codex Madrid I е ранна версия на днешния изчислителен калкулатор. Леонардовия механизъм представлява 13 разрядно сумиращо устройство с десет зъбни колела. За всяко пълно завъртане на първата дръжка, цялото колело се завърта леко ,за да регистрира новата стойност, която варира от 0 до 10. В съответствие на коефициентът от едно до десет, десетото завъртане на първата дръжка кара цялото колело да завърши първия си оборот да регистрира нула, коета на свой ред активира десетичното колело, което отчита стойности от нула до десет. На същия принцип всяко допълнително колело ще отбелязва стотици, хиляди и така нататък. Понеже оригиналните скици на Леонардо не са усъвършенствани , все още не е ясно как всяко от тези 13 колела може да бъде използвано поотделно и въпреки това да запазва коефициентът от едно до десет и математическите изчисление на това устройство да показва пълния си капацитет и възможности на съвременна изчислителна техника.
Няма подобни статии.
