Когато през 1981 година IBM започват да продават оригиналния персонален компютър, в него са включени възможности за безопасност на системата, които до този момент не са срещани в нито един персонален компютър. Тези възможности са процедурата за тестване при включване на захранването (power on self test) и проверка на паметта с контрол по четност. Въпреки, че в днешно време някои чипсети от нисък клас не поддържат контрол по четност на паметта, нито пък памет с код за корекция на грешки (error correcting code – EEC), всеки персонален компютър продължава да изпълнява POST процедурата при включване на захранването. POST представлява група от подпрограми, намиращи се в ROM BIOS–а на дънната платка, които тестват всички основни компоненти на системата при първоначално подаване на захранване. Тази група подпрограми отчасти е отговорна за забавянето, когато се включи компютърът, защото той задължително изпълнява POST, преди да зареди операционната система.
Винаги, когато се стартира компютърът, той автоматично изпълнява поредица от тестове, които проверяват основните компоненти на системата, като например процесора, ROM-а, поддържащите схеми на дънната платка, паметта, както и главните периферни устройства. Всички тези тестове са кратки и са предназначени да откриват твърди (непроизволни) грешки. POST процедурите не са талкова изчерпателни, както самостоятелния диагностичен софтуер. POST процесът извежда предупредителни съобщения или съобщения за грешки при откриване на повреден компонент.
Въпреки, че извършваните от POST процедурата диагностики не са много изчерпателни, те са първото ниво на защита, особено, когато става въпрос за откриване на сериозни грешки в дънната платка. Ако POST се натъкне на проблем, който е достатъчно сериозен, че да пречи на системата да функционира нормално, той спира процеса на първоначално зареждане и генерира съобщение за грешка, което често определя и причината за проблема. Засичаните от POST проблеми понякога се наричат фатални грешки, защото не позволяват на системата да извърши първоначално зареждане.
Тестовете на POST обикновено осигуряват три типа извеждане на съобщения: звукови кодове, текстови съобщения на екрана и шестнадесетични цифрови кодове, изпращани на определен входно/изходен порт.
Звукови кодове (beep codes). Чуват се от високоговорителя, свързан към дънната платка.
Контролни кодове на POST. Шестнадесетични контролни кодове, изпращани на входно/изходен порт. За разглеждането на кодовете се изисква специална карта, работеща на ISA или PCI слот.
Екранни съобщения. Съобщения за грешки, които се извеждат на екрана след инициализиране на видеоадаптера.
Звуковите кодове се използват само за фатални грешки – такива, които възникват толкова рано в процеса на тестване, че видеокартата и останалите устройства все още не функционират. Тъй като няма наличен дисплей, тези кодове се извеждат под формата на поредица от звукови сигнали, идентифициращи неизправния компонент. Когато компютърът работи нормално трябва да се чуе един кратък сигнал след приключване на POST, макар че при някои системи (като например тези на Compaq) се чуват два сигнала в края на нормален POST. Ако бъде открит проблем, се извежда поредица от звукови сигнали, които понякога са комбинация от къси и дълги тонове.
Контролните кодове на POST са шестнадесетични цифрови кодове, които POST подпрограмите записват на входно/изходен порт 80h след приключване на всяка основна стъпка. Понякога те се наричат просто POST кодове. Те могат да се четат само от специални адаптерни карти, поставени в някой от разширителните слотове на системата. Първоначално тези карти са били предназначени за производители на системи с цел изпитателни тестове на дънните платки.
Контролните кодове на POST могат да се използват за следене на прогреса на първоначално зареждане на системата – от включване на захранването, до момента, в който нещата се поемат от зареждащия модул на операционната система. Когато се постави карта за четене на POST кодове в някой от слотовете, по време на POST се виждат двуцифрени шестнадесетични числа, които се сменят на дисплея на картата. Ако системата спре неочаквано, може да се определи кой тест се е изпълнявал по време на забиването. Тази стъпка обикновено помага за откриване на дефектирал компонент.
Тези различни типове съобщения зависят от това, кой е производителят на BIOS–а, а понякога и кой от всичките BIOS–и на даден производител е използван. В приложението са изброени кодовете, използвани от най-популярните ROM BIOS версии (AMI, Award, Phoenix, IBM), но все пак е необходима консултация с производителя на дънната платка или ROM BIOS-а, за да се научи дали има някакви кодове, специфични за даденото дъно или BIOS.
POST индикаторните карти могат да се намерят във варианти за ISA или PCI слот.
Екранните POST съобщения са кратки и се опитват да посочат специфична неизправност. Те могат да се извеждат само след като видеоадаптерът е инициализиран.
Подобни статии:
