Да предположим, че в приложните ипотпал програми Р1 стойността на полето „Служебен номер“ е цяло неотрицателно число, докато в приложните програми Р2 полето е описано като знаков низ. При обединението на данните в единен архив естествено е да възникне противоречие, породено от зависимостта на програмите от типа на полето „Служебен номер“. Начини за преодоляване на това противоречие съществуват и един от тях е да се извършат подходящи промени в програмите Р1 и Р2. Този подход обаче не е удовлетворителен, защото това не само че е свързано с допълнителни разходи на средства, но при нови промени в данните отново ще се наложат промени в съответните програми. Независимостта между софтуерен ипотпал и данни трябва да бъде двустранна. Това означава, че измененията, свързани с организацията на данните във външната памет, не трябва да водят до изменения в приложните програми и обратно, измененията в потребителските програми, отнасящи се до описанието на данните, които се използват, не трябва да се отразяват върху начина на съхранение на данните в БД. Може да има различна степен на независимост между ипотпалови програми и данни. Ще илюстрираме това с един пример.
Автор: Станимира Георгиева Паскалева
Въпросът за архивиране на външни устройства и извличане на данните от там е основен още от зората на информатиката. В началото, когато магнитните ленти са били единствените външни носители, данните са били групирани във физически записи, представляващи еднотипни обекти, и образуващи структура наречена файл. Единственият възможен достъп до тези обекти е бил последователния, но по-късно с развитието на външните (периферни) запомнящи устройства стават възможни и други методи на достъп като директния(прекия) и индексирания. Тези методи се използват и до днес. Но макар че в повечето случаи тези файлове притежават общи елементи, това не може да бъде използвано в общия случай поради отделното и независимо проектиране, и различните и независими една от друга процедури за достъп. Но макар че в повечето случаи тези файлове притежават общи елементи, това не може да бъде използвано в общия случай поради отделното и независимо проектиране, и различните и независими една от друга процедури за достъп. В основата на развитието на базите от данни, освен горепосоченият факт за затруднено използване на отделни файлове, лежи от една страна развитието на технологията страна, позволяващо запомнянето на все по-голям обем от данни за все по-ниски цени, и от друга страна нуждите на предприятията и организациите от все по-детайлно познание на тяхната дейност.
(още…)
Всеки проект на управленска информационна система трябва да отговаря на следните изисквания:
- да задоволява функционално необходими и очертаващи се перспективни информационни потребности;
- да удовлетворява заявките на потребителите за допустимо време;
- да дава възможност за лесно разширяване и промени както в резултат на изменения в проблемната област, така и при такива в апаратната част;
- да осигурява коректност при включването и обработката на данните;
- да позволява свързване с други системи и потребители;
- да постига икономичност и ефективност по отношение на ресурсни изисквания.
Етапите на разработване на проект на една управленска информационна система, отговарящ на тези условия, са дадени на фиг.7.2. Функционалният анализ започва с декомпозиция на целите на системата на задачи. Принципите на декомпозиция на задачи са известни от системния анализ и се свеждат най-общо до:
- избор на единен принцип, по който се определят задачите (функционален, ресурсен, структурен и др.);
- изчерпателно дефиниране на задачите според единния принцип;
- осигуряване непротиворечивост на задачите;
- съобразяване с обема на обработваната информация;
- задаване периодичността на задачите.
Проектирането на информационните задачи по същество е концептуално моделиране на базата от данни. То започва с функционално изясняване на задачите една по една. Това означава ясно да се вижда какво ще се получава накрая т.е. след изпълнението на всяка задача и как ще се изпълнява тя. Например задачата за намиране пунктовете на замърсяване на една река изисква да изясним най-напред по каква методика ще се установява, че даден пункт е замърсен т.е. с какъв критерий ще се установява замърсяването. След това се пристъпва към разкриване на организационно-информационния смисъл на избраната методика и се съставя план за провеждане на наблюдението стъпка по стъпка – за всяка стъпка се изяснява какво и кога ще се прави, каква и колко информация ще се набира и обработва.
