Ипотпал Лаптопи

 

MBONE
Съкращение от Multicast Backbone. Експериментален метод за предаване на цифрово видео по Интернет в реално време. TCP/IP протоколите, използвани за предаване на информация по Интернет, са неизползваеми за пренасяне на аудио или видео в реално време. Те са разработени да доставят текст и други файлове надеждно, но с известно закъснение. MBONE изисква създаването на друга основна услуга със специален хардуер и софтуер, за да приспособи видео и аудио предавания. Съществуващият Интернет хардуер не може да управлява предаване на данни, които са критични по отношение на времето.

МСА
Съкращение от Micro Channel Architecture (микроканална архитектура). 32-битова фирмена шина за разширения, въведена от IBM през 1987 г. чрез компютрите IBM PS/2. Използва се също и в серията RS/6000. МСА е несъвместима с разширителните карти, произведени по по-ранния стандарт на 16-битовата АТ шина. Причините за несъвместимост са както физически – платките са с около 50 процента по-малки -така и електрически – шината разчита предимно на фирмени интегрални схеми. МСА беше проектирана за мултиобработки и позволява на разширителните карти да се самоидентифицират, като по този начин се елиминират голяма част от конфликтите, пораждани при ръчното настройване при оригиналната шина.

MCGA
Акроним на Multi-Color Graphics Array. Видеоадаптер, включен в някои IBM PS/2 компютри, който осигурява 64 оттенъка на сивото с палитра от 16 цвята при разделителна способност 640 на 350 точки.

МDА
Съкращение от Monochrome Display Adapter (монохромен дисплеен адаптер). Видеоадаптер, представен през 1981 г., който може да изобразява текст (без графика) в един цвят при разделителна способност 640 точки хоризонтално на 350 точки вертикално. MDA адаптерите бяха заменени в много от случаите с Hercules графични карти (Hercules Graphics Card -HGC).

half-height drive (устройство с половин височина)
Устройство, спестяващо половината от мястото в отвора за монтиране на 3 1/2 -инчови устройства, използвани в оригиналното IBM PC. Повечето от съвременните устройства са с половин височина.

hand-held computer (ръчен компютър)
Портативен компютър, който е достатъчно малък, за да се побере в една ръка.

hand scanner (ръчен скенер)
Оптично устройство, използвано за дигитализиране на относително малки изображения или снимки.

hard card (хард карта)
Разширителна платка, съдържаща малък харддиск и контролер към него. Хард картата ви позволява да добавите харддиск, дори когато всички места за монтиране в компютъра ви са заети (разбира се, трябва да имате свободен слот за разширение). Тези карти са въведени от Plus Development Corporation.
(още…)

Автор: Станимира Георгиева Паскалева
Въпросът за архивиране на външни устройства и извличане на данните от там е основен още от зората на информатиката. В началото, когато магнитните ленти са били единствените външни носители, данните са били групирани във физически записи, представляващи еднотипни обекти, и образуващи структура наречена файл. Единственият възможен достъп до тези обекти е бил последователния, но по-късно с развитието на външните (периферни) запомнящи устройства стават възможни и други методи на достъп като директния(прекия) и индексирания. Тези методи се използват и до днес. Но макар че в повечето случаи тези файлове притежават общи елементи, това не може да бъде използвано в общия случай поради отделното и независимо проектиране, и различните и независими една от друга процедури за достъп. Но макар че в повечето случаи тези файлове притежават общи елементи, това не може да бъде използвано в общия случай поради отделното и независимо проектиране, и различните и независими една от друга процедури за достъп. В основата на развитието на базите от данни, освен горепосоченият факт за затруднено използване на отделни файлове, лежи от една страна развитието на технологията страна, позволяващо запомнянето на все по-голям обем от данни за все по-ниски цени, и от друга страна нуждите на предприятията и организациите от все по-детайлно познание на тяхната дейност.
(още…)

Всеки проект на управленска информационна система трябва да отговаря на следните изисквания:

  • да задоволява функционално необходими и очертаващи се перспективни информационни потребности;
  • да удовлетворява заявките на потребителите за допустимо време;
  • да дава възможност за лесно разширяване и промени както в резултат на изменения в проблемната област, така и при такива в апаратната част;
  • да осигурява коректност при включването и обработката на данните;
  • да позволява свързване с други системи и потребители;
  • да постига икономичност и ефективност по отношение на ресурсни изисквания.

Етапите на разработване на проект на една управленска информационна система, отговарящ на тези условия, са дадени на фиг.7.2. Функционалният анализ започва с декомпозиция на целите на системата на задачи. Принципите на декомпозиция на задачи са известни от системния анализ и се свеждат най-общо до:

  • избор на единен принцип, по който се определят задачите (функционален, ресурсен, структурен и др.);
  • изчерпателно дефиниране на задачите според единния принцип;
  • осигуряване непротиворечивост на задачите;
  • съобразяване с обема на обработваната информация;
  • задаване периодичността на задачите.

Проектирането на информационните задачи по същество е концептуално моделиране на базата от данни. То започва с функционално изясняване на задачите една по една. Това означава ясно да се вижда какво ще се получава накрая т.е. след изпълнението на всяка задача и как ще се изпълнява тя. Например задачата за намиране пунктовете на замърсяване на една река изисква да изясним най-напред по каква методика ще се установява, че даден пункт е замърсен т.е. с какъв критерий ще се установява замърсяването. След това се пристъпва към разкриване на организационно-информационния смисъл на избраната методика и се съставя план за провеждане на наблюдението стъпка по стъпка – за всяка стъпка се изяснява какво и кога ще се прави, каква и колко информация ще се набира и обработва.

(още…)