IP маршрутизация в компютърните мрежи

Интернет и компютърните локални и глобални мрежи се базират на IP маршрутизация и множество Internet протоколи


Основни принципи на IP маршрутизацията. Директно свързан интерфейс. Статична маршрутизация. Маршрутизация по подразбиране. Динамична маршрутизация. Маршрутизиращи протоколи.

За да създадат своя маршрутна таблица, маршрутизаторите обикновено използват комбинация от следните методи за маршрутизация:

Метод на директно свързан интерфейс - Директно свързаните интерфейси представляват маршрути, които са локални за маршрутизатора; това означава, че маршрутизаторът има интерфейс, директно свързан към мрежата-местоназначение, към която иска да препрати дейтаграма. Директно свързаните маршрути винаги са най-добрият метод за маршрутизация, защото маршрутизаторът научава маршрута до тази мрежа от първа ръка и не разчита на други средства, за да научи този маршрут, например на протоколи за статична или динамична маршрутизация.

Статичен метод - Статичните маршрути са маршрути до хостове или мрежи-местоназначения, които могат да бъдат въведени ръчно от администратора в маршрутната таблица на маршрутизатора. Статичните маршрути дефинират конкретен шлюз или интерфейс. Статичната маршрутизация има следните характеристики:
  • Предимството на елиминиране на целия трафик, свързан с актуализация на маршрути
  • Идеална за WAN връзки от точка до точка или dial-up мрежи
  • Можете да я използвате като резерв когато основните връзки пропаднат
  • Непрактична при прилагане за цялата компютърна мрежа
  • Недостатък е екстремалното административно натоварване
  • По-добра за имплементиране в малки мрежи
Метод по подразбиране - Всеки IP хост трябва да има подразбиращ се маршрут - или конфигуриран ръчно; или научаван динамично. Маршрутизаторите използват маршрутизацията по подразбиране в краен случай.

Динамичен метод - Съществуват много различни типове протоколи за динамична IP маршрутизация:
Дистанционни векторни протоколи (RIPv1, RIPv2 и IGRP)
Протоколи, отчитащи състоянието на връзките (OSPF)
Хибридни протоколи (EIGRP)

Маршрутизиращи протоколи:


IGP протоколи (Interior Gateway Protocols)

Като IGP протоколи могат да бъдат разглеждани следните:

RIPv1 и v2 (Routing Information Protocol)
IGRP (Interior Gateway Routing Protocol)
EIGRP (Enhanced Interior Gateway Routing Protocol) – разработен от Cisco
OSPF (Open Shortest Path First)

В своята интермрежа една организация може да изпълнява множество IGP протоколи за маршрутизация. По принцип IGP протоколите работят най-добре в мрежи с малък до среден размер, въпреки че някои могат да поддържат и големи мрежи. EGP протоколи (Exterior Gateway Protocols). Предназначени за използване между автономни системи, EGP протоколите за маршрутизация (например BGP) свързват една с друга мрежите на различни организации. Обикновено EGP протоколите нямат отношение към IGP протоколите, изпълнявани в автономната система. Те виждат цялата автономна система като едно цяло. Мощният BGP изпълнява повечето от работата по маршрутизацията за Интернет, като обработва AS маршрутите, свързвайки помежду им хиляди автономни системи.

Прочетете още любопитни материали: Програмиране за Интернет и Web - PHP vs Rails - статия за предимствата и недостатъците на езиците за програмиране за уеб PHP и Ruby on Rails.
Архивиране на данни - Основни типове архивиране на данни и техните медоти и начини на реализация
Българско онлайн списание - Интернет онлайн Българско списание за полезни материали и статии
Информационни системи - Развитието на информационните системи се разглежда във връзка с развитието и промените в концепцията на информацията.

Ипотпал информация

Ипотпал Хардуерна Терминология



Моля, използвайте следните навигационни връзки от нашия уеб сайт:

Тестване на ипотпал програми и софтуер

Разработването на ипотпал софтуер е сложна интелектуална дейност. Ето защо грешките, допускани при разработката на програми, са неизбежни, незвисимо от опита, който имат проектантите и програмистите. Още от тестването на ипотпал софтуера: